Политиката не е конкурс за харесване. Тя е избор на посока.
Затова последните действия на премиера Румен Радев изглеждат все по-неразбираеми. Само преди дни той демонстрира готовност да се противопостави на европейската позиция по темата за руския патриарх Кирил. Малко след това проведе разговори с украинския президент Володимир Зеленски за съвместни проекти, енергийна сигурност и дори бъдещо сътрудничество в областта на дроновете.
Това повдига един важен въпрос: към кого всъщност е насочена тази политика?
Защото България не е самотен остров. Тя е член на Европейския съюз. Най-големият инвеститор в българската икономика е Европа. Най-големите пазари за българския бизнес са в Европа. Огромна част от инфраструктурата, която използваме всеки ден, е изградена с европейски средства.
Когато български министър-председател влиза в открит конфликт с европейската линия по стратегически въпроси, той трябва да обясни какво печели България от това.
Каква е ползата?
Повече инвестиции?
По-високи доходи?
По-силна икономика?
Повече сигурност?
Засега такива отговори няма.
Вместо това изглежда, че се прави опит да се говори на една специфична публика – хора, които продължават да гледат на Русия през спомените за миналото, а не през реалностите на настоящето.
Само че България няма бъдеще в миналото.
Българските млади хора не заминават за Москва, Омск или Новосибирск. Те заминават за Германия, Нидерландия, Австрия, Франция и Испания. Българските фирми не търсят спасение на руския пазар. Те търсят достъп до европейски капитал, технологии и клиенти.
Държава с европейски амбиции не може да си позволява да води политика, чиято основна цел е да аплодира носталгията на част от своя електорат.
Лидерството означава да казваш къде трябва да върви страната, а не просто да повтаряш това, което част от хората искат да чуят.
Днес България е по-богата, по-свободна и по-сигурна, отколкото е била преди членството си в Европейския съюз. Това не е въпрос на мнение, а на факти.
Затова всеки български премиер има право да спори с Брюксел. Има право да защитава националния интерес. Но няма право да създава впечатление, че бъдещето на България може да бъде търсено извън европейското семейство.
Защото Европа не е просто външнополитически избор.
Тя е причината милиони българи днес да живеят по-добре, отколкото живееха техните родители.
Зона Перник. Държим прожектора включен.
Политиката не е конкурс за харесване. Тя е избор на посока.
Затова последните действия на премиера Румен Радев изглеждат все по-неразбираеми. Само преди дни той демонстрира готовност да се противопостави на европейската позиция по темата за руския патриарх Кирил. Малко след това проведе разговори с украинския президент Володимир Зеленски за съвместни проекти, енергийна сигурност и дори бъдещо сътрудничество в областта на дроновете.
Това повдига един важен въпрос: към кого всъщност е насочена тази политика?
Защото България не е самотен остров. Тя е член на Европейския съюз. Най-големият инвеститор в българската икономика е Европа. Най-големите пазари за българския бизнес са в Европа. Огромна част от инфраструктурата, която използваме всеки ден, е изградена с европейски средства.
Когато български министър-председател влиза в открит конфликт с европейската линия по стратегически въпроси, той трябва да обясни какво печели България от това.
Каква е ползата?
Повече инвестиции?
По-високи доходи?
По-силна икономика?
Повече сигурност?
Засега такива отговори няма.
Вместо това изглежда, че се прави опит да се говори на една специфична публика – хора, които продължават да гледат на Русия през спомените за миналото, а не през реалностите на настоящето.
Само че България няма бъдеще в миналото.
Българските млади хора не заминават за Москва, Омск или Новосибирск. Те заминават за Германия, Нидерландия, Австрия, Франция и Испания. Българските фирми не търсят спасение на руския пазар. Те търсят достъп до европейски капитал, технологии и клиенти.
Държава с европейски амбиции не може да си позволява да води политика, чиято основна цел е да аплодира носталгията на част от своя електорат.
Лидерството означава да казваш къде трябва да върви страната, а не просто да повтаряш това, което част от хората искат да чуят.
Днес България е по-богата, по-свободна и по-сигурна, отколкото е била преди членството си в Европейския съюз. Това не е въпрос на мнение, а на факти.
Затова всеки български премиер има право да спори с Брюксел. Има право да защитава националния интерес. Но няма право да създава впечатление, че бъдещето на България може да бъде търсено извън европейското семейство.
Защото Европа не е просто външнополитически избор.
Тя е причината милиони българи днес да живеят по-добре, отколкото живееха техните родители.
Зона Перник. Държим прожектора включен.