В парка две деца застават край воден канал. По-голямото блъска по-малкото и то пада във водата. Миг, запечатан на видео, изпратено до Zona Pernik. Миг, който е лесно да изгледаш и трудно да забравиш.
В детството има игри, в които се тича, спори и понякога се прекрачва граница. Тук границата е прекрачена буквално — на ръба на канала. Да бутнеш по-малко дете във водата не е игра. То е насилие, независимо как извършителят би обяснил постъпката си.
Не знаем дали детето е пострадало. Знаем обаче, че падането е можело да завърши с удар в твърдия ръб. Точно затова реакцията на възрастните не може да се изчерпи с „деца са“. По-малкото дете има нужда от защита. По-голямото — от ясна граница и отговорност, а не от публично издирване и разправа.
Осъждаме случилото се. Призоваваме хората с преки сведения да уведомят компетентните органи. Zona Pernik ще потърси информация дали е подаден сигнал и какво е състоянието на детето.
Защото едно видео свършва след секунди. Отговорността за това, което показва, остава.
