„Заради Борисов, Пеевски и още няколко персонажа аз и още доста хора не можем да си практикуваме професията.“
Това не го казва анонимен коментатор във Facebook. Казва го Венелин Петков – дългогодишен журналист и бивш директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV.
Изречението е кратко, но съдържа цяла картина на българската медийна реалност:
Политически натиск, който не се вижда, но се усеща.
Зависимости, които не се изричат, но диктуват кое може и кое не може да се каже.
Професионалисти, изтласкани не защото не стават, а защото стават „твърде неудобни“.
Какво всъщност казва Петков?
Не става дума за лична драма. Става дума за система, в която:
редакционната свобода е условна;
критичните гласове се „отстраняват цивилизовано“;
журналистиката се свежда до безопасен шум.
Защо това е важно?
Защото когато журналист не може да си върши работата:
обществото остава без информация;
властта остава без контрол;
истината става второстепенна.
Това не е война между личности. Това е сблъсък между професия и задкулисие.
И когато хора като Венелин Петков говорят публично, проблемът вече не е „вътрешен“.
Той е обществен.
Зона Перник. Държим прожектора включен.