Докато социалните мрежи отново се пълнят с обвинения, че „еврото ни е докарало инфлацията“, данните от ЕС рисуват доста по-сложна картина.
Според публикуваните стойности за април, най-високата инфлация в Европейския съюз е в Румъния – държава, която дори не е в еврозоната и продължава да води собствена парична политика. България е втора с 6%, а Хърватия – която прие еврото преди три години – е трета с 5,4%.
Това автоматично разбива най-популярната теза:
„Еврото идва = цените избухват.“
Реалността е по-неприятна, защото причините са структурни.
Българската икономика остава силно зависима от цените на енергията. При всеки скок на петрол, газ и ток, ефектът тук се усеща по-силно, отколкото в по-развитите икономики. Причината е проста – произвеждаме по-неефективно и харчим повече енергия за единица продукция.
Когато към това добавиш по-ниски доходи, резултатът е още по-тежък. В Германия или Франция поскъпването на горивото удря бюджета, но не разбива потребителската кошница така, както в България.
Има и чисто вътрешни фактори.
Последните години икономиката беше залята с кредити. Евтини пари, агресивно потребление, рекордни ипотеки и растящи държавни разходи започнаха да нагряват пазара. А когато всички харчат повече в икономика с ограничено производство, цените тръгват нагоре.
Парадоксално, част от инфлацията дойде и от страха около самото въвеждане на еврото. След идеите за ценови тавани и регулации, част от бизнеса започна превантивно да вдига цени „за всеки случай“. После ефектът стана лавинообразен – един вдига, другият го копира, а клиентът остава с усещането, че всичко поскъпва едновременно.
Това не означава, че еврото няма психологически ефект. Има. Във всяка държава смяната на валутата носи напрежение, спекула и закръгляване нагоре в определени сектори. Но данните показват, че инфлацията не е автоматичен резултат от самата валута.
България вече преживя тежка инфлационна вълна през 2022 година – още преди реалното приемане на еврото. Тогава левът беше официалната валута, а цените отново излетяха.
Истинският проблем изглежда друг:
слаба икономическа ефективност, енергийна зависимост, лесни кредити, нервен пазар и липса на доверие, че държавата контролира процеса.
Еврото просто се превръща в най-удобния виновник.
„Зона Перник. Държим прожектора включен.“