Има един момент, в който „народното“, „селското“ и „уж патриотичното“ просто падат до нивото на селски фейсбук-пост с политическа жлъч.
Да заколиш прасе – окей.
Да си направиш снимки – твой избор.
Да превърнеш животно в политическа обида и да сипеш омраза, маскирана като „шега“ – това вече е диагноза.
Тук не говорим за хумор.
Говорим за евтин политически линч, сервиран с ракия и лайкове.
👉 Когато нямаш аргументи – режеш.
👉 Когато нямаш визия – обиждаш.
👉 Когато нямаш бъдеще – живееш в кочина от метафори.
И после същите хора говорят за „морал“, „ценности“ и „българщина“.
Свинята поне няма претенции, че е месия.
Политиката не се „разфасова“ с нож, а с идеи.
А който бърка омразата с патриотизъм, не е страшен. Просто е празен.
Наздраве – но за България с мислещи хора, не за лайк-фабрики с касапски хумор.