Случаят с Доцова показва проблема на политическото издигане по бързата писта: постът идва веднага, а подготовката за него остава за сметка на обществото.
Има една история за български младеж, който след Освобождението отишъл във Виена да учи медицина. Поискал професорът да го обучи възможно най-бързо, за да се върне в България. Отговорът бил прост: да извърши операция може да се научи бързо. За да знае какво да прави, когато нещо се обърка, ще му трябват години.
В българската политика все по-често се прескача точно тази подготовка. Партийното ръководство избира човек, мнозинството го гласува, охраната го поема. От този момент всички трябва да се съобразяват с длъжността му. Дали той е готов за нейната тежест, разбираме при първата криза.
Михаела Доцова даде болезнен пример.
След изблъскването и падането на Соня Колтуклиева служебните автомобили напуснаха мястото. По-късно председателят на парламента обясни, че се е стреснала при отварянето на вратата и не е разбрала как се е развила ситуацията след потеглянето.
Именно това обяснение поставя въпроса за пригодността ѝ за поста. От човек начело на парламента се очакват самообладание, преценка и способност да реагира при напрежение. Това са основни изисквания към длъжността. Няма как да ги заменим с партийно доверие и добро представяне на официални церемонии.
Доцова впоследствие изрази съжаление и потърси среща с Колтуклиева. Това следва да бъде отчетено. Но последвалият разговор не заличава първоначалната картина и не приключва въпроса за политическата отговорност.
Привилегиите на властта се усвояват бързо. Отговорността личи, когато удобството свърши.
Служебният автомобил, охраната и протоколът лесно създават усещане за собствена значимост. Постепенно около длъжностното лице се изгражда среда, която отстранява неудобствата, контролира достъпа и му спестява сблъсъка с недоволството.
Така може да се изгради опасен навик: въпросът да се възприема като досада, настойчивостта — като враждебност, а гражданинът пред служебната врата — като пречка.
В такава среда политическата неопитност струва скъпо. Човекът без изградена собствена преценка започва да разчита изцяло на хората около себе си. Те решават кога да го изведат, кого да допуснат и как да обяснят случилото се. Накрая високият пост остава без видим личен носител на отговорност.
Обяснението на Доцова, че не определя действията на НСО, засяга оперативната работа на охраната. То обаче не отговаря на политическия въпрос за собственото ѝ поведение. Обществото очаква председателят на парламента да има позиция и воля, особено когато възникне тежък инцидент около неговата охрана.
Отговорността стига и до политическото ръководство, което я е издигнало. Радев и „Прогресивна България“ дължат оценка за избора си. Когато поверяваш висок държавен пост на свой представител, поемаш отговорност и за неговата подготовка.
Претенцията да управляваш държавата включва задължението да подбираш хора, способни да понесат напрежението. Ако подборът се изчерпва с лоялността, кризите неизбежно разкриват липсващите качества.
Има и още един тревожен въпрос: готови ли сме да оправдаем грубото отношение към човек само защото не харесваме него или медията му?
Подобна готовност дава на властта разрешение да прилага различна мярка към удобните и неудобните. Всеки, който я аплодира днес, трябва да си даде сметка какво одобрява за утре.
Нашата оценка е ясна: поведението на Доцова и последвалите обяснения дават основание да се поиска оставката ѝ. Председателят на парламента трябва да внушава увереност, че може да носи тежестта на институцията и в труден момент. В този случай тя не успя да го направи.
Властта може да бъде дадена с едно гласуване. Качествата за нея трябва да са изградени преди това. Иначе обществото плаща за обучението на хора, които вече се ползват от всички привилегии на поста.