Илияна Йотова и поклонът пред Гундяев: държавното достойнство не е личен въпрос
Снимката е от 2018 година. Въпросът, който поставя, остава актуален: как българският държавен представител разбира границата между религиозната почит и достойнството на институцията?
Редакционен коментар
На 2 март 2018 г. вицепрезидентът Илияна Йотова посреща на летище София Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Той пристига за честванията на 140 години от Освобождението на България. При посрещането Йотова се навежда дълбоко и целува ръката му — жест, описан в тогавашен репортаж на The Sofia Globe и като падане на едно коляно.
Това е архивен кадър. Но публичното поведение на един политик не губи значение с изтичането на годините, особено когато обществото трябва да преценява неговата пригодност за най-високия държавен пост.
Пред кого е поклонът?
Зад църковното име Кирил стои Владимир Гундяев. А зад неговата биография стоят сериозни публикации за сътрудничество със съветските тайни служби.
През февруари 2023 г. швейцарските издания SonntagsZeitung и Le Matin Dimanche съобщават, позовавайки се на разсекретени архиви на швейцарската полиция, че Кирил е работил за КГБ под псевдонима „Михайлов“. През 70-те години той пребивава в Женева като представител на Руската православна църква към Световния съвет на църквите. Според разследванията задачите му включвали оказване на влияние върху организацията в интерес на СССР.
Тези публикации трябва да се цитират точно. Те са основание да се говори за архивно подкрепени сведения за връзки с КГБ, а не да се измислят доказателства за настояща разузнавателна дейност.
Политическата роля на Кирил обаче е публична: той е близък съюзник на Владимир Путин и поддръжник на руското нахлуване в Украйна. Това негово поведение следва снимката от 2018 г. и не бива да се представя като неин тогавашен контекст. То показва каква роля впоследствие заема духовникът, получил толкова демонстративна почит. �
www.reuters.com
Вярата е лична. Държавният жест е публичен.
Илияна Йотова има право на религиозни убеждения. Когато обаче посреща чуждестранен гост като вицепрезидент, тя представлява България. Нейното поведение придобива институционално значение.
Един поклон сам по себе си не доказва политическа зависимост. Но избирателите имат пълното право да го оценяват — включително като прекомерна демонстрация на преклонение пред чужд авторитет.
Да се настоява за държавническа сдържаност не е посегателство срещу православието. Българската държавност има собствено достойнство, което не се нуждае от благословията на Москва.
Пред урната се оценява и характерът
От човека, който претендира да бъде президент и върховен главнокомандващ, се очакват независима преценка, увереност и ясно съзнание кого представлява.
Доверието се изгражда от решения, думи и поведение. Публичните жестове са част от тази оценка и политиците дължат обяснение за тях.
Помнете този поклон пред урната. България заслужава държавен глава, който отстоява достойнството ѝ с изправен гръбнак.