15.10.2026

Една оставка, която почти нищо не означава

Оставката на Росен Желязков е класически прах в очите – театрална жертва, целяща да имитира политическа отговорност, докато реалните кукловоди остават недосегаеми. Властта не е в председателя на парламента, а в бетонирания тандем Борисов-Пеевски. Тяхното оцеляване е гарантирано не от парламентарни процедури, а от пълното овладяване на държавния апарат. Те управляват чрез армия от „калинки“ в администрацията и послушни, често некомпетентни слуги в ключовите регулатори, чиято единствена функция е да обслужват икономическите интереси на господарите си, а не закона.

Тази токсична симбиоза е възможна благодарение на „чадъра“ на дълбоко корумпираната съдебна система. Когато прокуратурата и съдът са превърнати в политически инструменти, чувството за безнаказаност става норма. Медийната среда, от своя страна, е стерилизирана – повечето големи медии са сведени до функцията на „дръжки за микрофони“, които безкритично транслират опорните точки на властта, вместо да разследват злоупотребите.

В този пейзаж на политическо лицемерие, крахът на „Има такъв народ“ (ИТН) е лъч на справедливост, но и повод за цинизъм. Чалга-партията на Трифонов изхвърча от всякъде, загубила доверието на хората заради пословичната си безпринципност. Единственият им шанс за оцеляване сега е унизителната прегръдка с Пеевски и Радев. Тяхната „долна същност“ позволява всякакви лупинги, превръщайки ги в удобен „златен пръст“ за онези, срещу които уж се бореха.

Стратегията за изборите е прозрачна и подла: никакъв вот през зимата. Управляващите знаят, че високите сметки през отоплителния сезон са искра за протести. Затова целта е протакане поне до април, а най-вероятно до май-юни. Идеята е протестната енергия да се изпари с първите топли дни, хората да изпаднат в апатия, а мутрите да се прегрупират на спокойствие, запазвайки властта си, просто преразпределяйки порциите в „нови“ портфейли.

Когато урните най-после бъдат отворени, ще се задейства старата, изпитана машина. В секционните комисии отново ще се настанят вечните партийни „лелки“, които няма да броят честно, а ще подпълват и преправят бюлетините и протоколите. Схемата е проста и брутална: драскаш тук, добавяш там – „една за Бойко, две за Пеевски“. ЦИК, доминирана от техни назначения, ще си затвори очите и ще обяви, че всичко е законно, защото „така е редно“.

Финалният печат на тази подмяна ще бъде ударен от съда, който също е под техен контрол. В тази ситуация на пълно превзета държава, единствената ни останала надежда е външна и парадоксална – Борисов също да влезе в списъка „Магнитски“. Щом българското правосъдие е мъртво, поне да стане пълен „сеирът“ и светът официално да потвърди това, което ние знаем: че ни управляват не случайни мутри, а доказани международни крадци.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *