Кой получава средства за медийно обслужване и кой плаща международните посещения? Подадохме заявления за информация до Областна администрация – Перник по две теми с общ въпрос: как се вземат решенията и какво получават гражданите срещу направените разходи.
Медийните договори и едно посещение в Китай изглеждат като различни страни от работата на администрацията. Общото между тях е отговорността да се обясни кой участва, как е избран, какво е платено и какъв резултат е постигнат.
Когато институцията възлага услуги или изпраща свои представители зад граница, публичният разказ трябва да може да бъде проверен чрез документи. Договорите, отчетите, заповедите и платежните документи дават тази възможност.
Затова подадохме заявления по Закона за достъп до обществена информация до Областна администрация – Перник за медийните разходи и за участието в посещението в Китай.
Медийното присъствие има цена. Каква е тя?
За периода от 1 януари 2020 г. до датата на подаване на заявлението поискахме информация за разходите за медийно и информационно обслужване, реклама, PR, платени публикации и сходни услуги.
Въпросите са конкретни: кои фирми и медии са получавали средства, как са избирани, какво им е възлагано и колко действително им е платено.
Искането обхваща договори, анекси, фактури и платежни документи. Съществена част са и доказателствата за изпълнение — задания, отчети, приемателни протоколи, публикации и други съхранявани материали.
Фактурата показва колко е начислено. Отчетът и извършената работа позволяват да се прецени какво е получено срещу тази сума.
Когато услугите са възлагани чрез посредник, поискахме и информация за крайните медии и разпределението на средствата, доколкото администрацията разполага с такива данни.
Няма да посочваме предварително конкретни получатели. Целта е да се установи пълната картина според документите.
Китай: кой представлява Перник и кой поема сметката?
Същия подход приложихме и към посещението в Китай.
Поискахме пълния състав на делегацията, качеството на всеки участник и документите, показващи кой е предложил и одобрил участието му. Поканите, програмата и заповедите за командироване могат да изяснят официалната цел и задачите на представителите.
Отделен въпрос е финансирането: самолетни билети, хотели, дневни, транспорт и други разходи, отразени в документацията.
Кой ги е поел — българска институция, приемащата страна, частна организация или самите участници? Ако финансирането е смесено, как са разпределени разходите?
Без официалните данни няма основание да се твърди, че цялото пътуване е платено от бюджета. Също толкова необосновано би било да се приема, че то не е струвало нищо на публичните финанси.
Общият въпрос е за избора и резултата
И при медийните услуги, и при международните посещения има решения, които трябва да могат да бъдат проследени.
При медийните договори това означава да се види защо е избран даден изпълнител, как е определена цената и кой е приел работата. При делегацията — защо са включени конкретни участници, какви задачи са имали и какво са отчели след завръщането си.
Една публикация може да е полезна информационна услуга. Една международна среща може да постави начало на важно партньорство. За да бъде оценена тази полза обаче, са нужни конкретни данни.
За посещението в Китай поискахме и наличните отчети за проведените срещи, договореностите и последващите действия. Ако резултатите изискват време, важно е да се знае какви стъпки предстоят и кой отговаря за тях.
Документите преди изводите
Съществуването на договор с медия само по себе си не доказва зависимост. Участието в международна делегация само по себе си не означава неоправдан разход.
Същевременно официалното съобщение за „успешно партньорство“ или „ползотворно посещение“ не е достатъчно за оценка на свършената работа. Такава оценка изисква съдържание, разходи и проверими резултати.
Двете теми поставят едно ясно изискване към администрацията: да покаже как е взела решенията си, какви средства са изразходвани и какъв обществен резултат е документиран.